РАЗМИСЛИ ПО НЯКОИ ОТ ТВОРБИТЕ НА ЧАВДАР

Ако се осмелявам да изкажа своето мнение за някои от творбите на сина ни, без да чакам мнението на специалистите, което може и да не получи публичност, то е: първо – защото съм пристрастен, второ –защото искам да провокирам мисленето на хората, интересуващи се от изкуство и трето – защото смятам, че тези творби са обществено значими и трябва да получат необходимото обществено признание.
Изложените по-долу мисли отразяват само моето виждане за някои от творбите на сина ни. Те не претендират да са истината. Истината в изкуството е многолика. Всеки я открива сам за себе си. Чавдар се сърдеше, когато представяйки ни в къщи някоя своя творба ние го питахме какво е искал да изрази с нея. “Каквото съм искал да кажа, аз съм го казал, а всеки сам трябва да си прави изводи и оценки” – отговаряше той.
Това е, което съм се опитал да направя, а що се отнася до качеството на работите му, до различните техники и прийоми, които той е използвал, до колорита и вида на материалите, до това, доколко професионално Чавдар се е справил с дадена творба, там думата имат специалистите изкуствоведи.

“БОГОВЕ”

Според мен, заедно със “Смъртни” това са творби с дълбоко философско съдържание. Въпреки заглавието и при най-внимателно разглеждане на триптиха не можем да открием и следа от богове. Виждаме само тълпа от хора, които вървят нанякъде. Някои от тях са вдигнали ръце, други са клекнали в молитвена поза. Пейзажът около тях, особено в първата и третата част на триптиха говори за хаоса, за страховитите сили на природата, с които хората не могат да се преборят и от които се страхуват. Ето защо те са си измислили всемогъщи богове, на които се молят, за да им помогнат в борбата за съществуване. Тези измислени богове са олицетворение на надеждата, на това най-човешко чувство, заложено от природата в човека и само в него, което умира последно и което е в основата на всички религии по света. Това е и причината религиите да са толкова жизнени и да имат толкова последователи, въпреки липсата на всякакви научни доказателства за съществуването на Бога.

“СМЪРТНИ”

И тази творба представлява триптих, подобен на “Богове”. Различни обаче са хората. Те не се молят никому. Те вървят по своя път, навели глави към земята от която идват и в която знаят, че ще се върнат, без да обръщат внимание на природните стихии. Те вярват само в своите собствени сили. Те знаят, че никой няма да им помогне и всичко трябва да постигнат сами. Те са преодолели страха и независимо, че около тях вилнеят същите страховити сили те се опитват да се борят с тях и да ги преодоляват. Те са смъртни, както и тези, които вярват в Бог, но са осъзнали, че могат да разчитат само на себе си в борбата за съществуване.

“МЯСТОТО, КЪДЕТО ВСЕКИ ИСКА ДА БЪДЕ”
“МЯСТОТО, КЪДЕТО ВСЕКИ ИСКА ДА БЪДЕ 1”

В душата си всеки от нас смътно жадува да си има и си има такова място. То не е определено географски, нито е населено с определени същества и образи. То е нашият синтезиран копнеж по нещо светло, хубаво, създаващо ни чувство за спокойствие и мир, примиряващо ни със самите себе си. За Чавдар това място е населено с абстрактни форми, наситено с багри и линии. Раздвижените форми говорят за богатството на фантазията, за постоянната игра на мисълта, за удоволствието да създаваш нещо ново. И над всичко това властва с благородния си блясък златистото.

“СЪСТОЯНИЕ”

Човекът върху стълбата се стреми нагоре. Натам го тегли и духът му. Ръката му стиска бухалка, което показва, че е решен на всичко, за да постигне целта си. Той трябва да преодолее притискащият го душен покрив – олицетворение на фалша в обществото и да се извиси над всичко това. Наситеното мрачно синьо небе, което се е сляло със земята подсилва впечатлението за задуха като пред буря, за безнадеждност. Дали ще успее? Едва ли! Над покрива го очаква същото небе и същите проблеми.

“ТЪГА”

Малко история. Чавдар беше приятел с детето от картината – съседско момиченце от В. Търново, което умира при несполучлива операция.
С тази картина той изразява своята тъга за приятелката си. В ръцете си държи портрета на детето, който той нарисува. От очите му текат сълзи, черни като мъката, която го души. Те заливат портрета и унищожават красотата му. Печалните фигури отляво, както и силуета на жена закрила очи в порив на скръб подсилват тягостното чувство на тъга по нещо изгубено безвъзвратно.

“ГНЯВ”

Върху кафяво-черно-виолетовия наситен фон на дълго сдържаното негодувание внезапно избухва и се разплисква на отровни зелено-сини петна гневът, който залива всичко и в крайна сметка води до червената струйка, която капе от нараненото сърце. Гневът, който никога нищо не съзижда, не създава, а само руши и в крайна сметка наранява този, който му се поддава.

“КОТЕЛ ГОРИ”

Картината внушава чувства на страх, ужас, обреченост и отчаяние от огромния пожар. В картината няма нито една вертикална или хоризонтална линия, които в нашите сетива се свързват със стабилност и устойчивост. Всичко се руши поглъщано от пламъците на огъня. Къщите се гърчат в агония и накрая рухват победени. Пламъци ближат красивия килим, а позата на жената на преден план говори за нейната мъка от загубата на всичко, създадено с много труд от ръцете й, от гибелта на най-близките й хора.

“СРЕДНОВЕКОВИЕ”

В картината блестят скъпоценни камъни и свещи, но това не ни изпълва със светли, благородни чувства. Мрачните, тъмни краски с които те са заобиколени ни внушават, че в основата на всяко богатство лежат престъпленията, грабежите, че щастието на единици е изградено върху нещастието и смъртта на хиляди. Това е време на беззаконие, на кръстоносни походи и безпросветност, на гонение на всичко светло и прогресивно, на лов на вещици. Многобройните свещи говорят за вяра, но не вяра, извираща от сърцето, а вяра от страх, налагана насила чрез инквизицията. Религията е превърната в търговия с индулгенции – връх в цинизма и арогантността на църквата.

“ГЕРМАНСКА МЕТАФОРА В БАЛКАНСКА СРЕДА 1”
“ГЕРМАНСКА МЕТАФОРА В БАЛКАНСКА СРЕДА 2”

Характерния за България пейзаж – живописните възрожденски къщи с еркери и широки плочници изведнъж се оказва притиснат от мрачни решетъчни конструкции-развалини, останки от страшно минало. В тези две творби, както показват и заглавията им, Чавдар прави паралел между състоянието на Германия след Втората световна война и това на България през последните 10-15 години. И в двете цари хаос и разрушение. Първата обаче със своя колорит, със светлите, чисти тонове, с които е изпълнен пейзажа, отразява отношението на оптимистите към ставащото, докато втората със своите мрачни краски и почти графично изпълнение ни внушава песимизъм към бъдещето, който съществува в голяма част от българския народ. Творбите показват философската и социална ангажираност на автора към проблемите на съвременното българско общество.

ЧАДЪРИ 2

Разхвърляните, обърнати наопъки чадъри, липсата на ясна граница между небето и земята, момичето с развети коси и дрехи и в поза показваща усилието му да се задържи на крака – всичко говори за един внезапен, силен порив на вятъра. Това е първото, непосредствено впечатление от картината. Но ако се замислим, не е ли това отражение на животът. Животът, който всеки от нас се стреми да си изгради – подреден, удобен, където всичко е на мястото си, докато в един момент в него нахлуе стихията на жестоката действителност и преобърне всичко наопъки.

“НАТАШКА”

Едно облечено в дрипи момиче, обуто в несъразмерно големи обувки, намерени вероятно в някоя кофа за боклук, рови в поредната такава с надеждата да намери нещо. Прегърбеният силует говори за преждевременното му състаряване под ударите на жестокият живот. Вместо лице виждаме една сянка под мръсните, сплъстени коси. Сиво-синият фон ни навява чувство за зима, за студ, сковал както природата, така и сърцето на това нещастно същество. Накъсаните, положени на едри неподредени петна бои, говорят както за злата зимна вихрушка, така и за хаоса, за безредието и отчаянието, изпълващи душата на момичето.
Тази картина е един упрек към обществото, допускащо съществуването на подобни феномени.

“ПРОЗОРЕЦ”

През широко разтворения прозорец нахлува лятото. Потоци от листа и клони закриват изцяло гледката към околния свят. Буйната растителност говори за животворната топлина и светлина на слънцето, които са завладели природата. Никой не се сеща за студ и мраз, за предстоящата зима. Но под прозореца се виждат ребрата на радиатора. Той сякаш ни казва: “Почакайте! Не се радвайте толкова! Не ме пренебрегвайте, защото ще настане студена зима и тогава ще дойде моят ред.”
Интуитивно или не, Чавдар е успял в тази своя творба да изрази със средствата на изобразителното изкуство голямата истина за смяната на сезоните, на доброто - с лошото, за преходността на всичко земно.

“ЛЮЛЯК”

С тази своя творба Чавдар е изпял един химн на вечната любов. Земята и нападалите по нея листа, храстите, всяко камъче и фигурите на мъжът и жената са оцветени във всички оттенъци на кафяво-виолетово - цвета на любовта от една мистична, приказна светлина, източник на която е физическото и духовно привличане. Позите на двамата влюбени говорят за силата на чувствата, които ги вълнуват, за екстаза на духовното и физическо сливане на душите и телата. Завладяващо е вълшебството на любовната нощ. Червеното зарево на залеза подсказва за бурята от чувства, която вилнее в сърцата и душите.

За акварелите на Чавдар не мога да кажа нищо повече от това, което е написала г-жа Тончева в своето “Закъсняло писмо “.


Д. Чакъров