СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ ?

Повод да се опитам да изясня виждането си по този въпрос ми дадоха възраженията на един приятел във връзка с моето тълкуване на картините-триптихи на Чавдар “Богове” и “Смъртни”. Там аз защитавам тезата, че “Бог”, в смисъла който му придават всички религии, а именно някакво извънземно същество, някакъв висш разум, който е създал целия свят, включително и човека като му е вдъхнал и душа, който ръководи неговото развитие, който е всеблаг и милостив и се грижи за съдбата на хората, не съществува, че този “Бог” е измислен от човека, като олицетворение на неговата неумираща надежда. По този повод си спомням мита за кутията на Пандора, от която след непредпазливото й отваряне излетели всички злини за човешкия род и в нея останала само надеждата. Древните гърци много добре са усещали и разбирали философията на човешкото съществуване.
Моят приятел ми донесе много статии от вестници, в които авторитетни учени, без да отричат съвременното материалистично разбиране, че вселената е възникнала след големия взрив, все пак поставят въпроса какво е съществувало преди него и кой го е създал. Според много от тях съществува някаква висша сила, висш дух, “Бог”, чиито мотиви и действия са недостижими за човешкия ум. Правени са и измервания на теглото на човека в момента на смъртта му, при които се счита за доказано, че в този момент човек олеква с няколко грама, при което се прави извода, че това е теглото на душата, която се отделя от материалното тяло, за да живее вечно в някакви по-висши сфери на съществуване. /Интересно ще бъде обаче, ако се направят такива измервания и при смъртта на животните, за които се твърди, че нямат душа, какъв ще бъде резултатът!!! Интересно в случая е и друго – използва се материален аргумент “тегло”, за да се защити нематериална теза – “душа”/ Цитират се видения на хора, изпаднали в клинична смърт и след това спасени от лекарите, които са виждали и минавали през тунел, водещ до светли красиви пространства, които са наблюдавали отгоре как лекарите се суетят около тяхното бездиханно тяло. Доколкото и аз самият, без да съм изпадал в клинична смърт, а насън съм имал такива видения, смятам, че това са картини създадени подсъзнателно от живия все още мозък, а не са видения на така наречената душа. Допускам, че в момента на смъртта мозъкът отделя в околното пространство някаква еманация, нещо като кълбовидната мълния, от най-устойчивите и добре организирани електромагнитни импулси, които са характеризирали личността като такава. Допускам също така, че този сноп енергия запазва своята устойчивост за някакъв период от време, през който въздейства върху подсъзнанието на близките, докато накрая се разсее в пространството, или се прелее в някаква степен в чистия мозък на новородено, като по този начин създава необяснения и досега феномен на прераждането на човека. Признавам, че всичко това звучи фантастично, но нима обяснението на религиите за душата и за задгробния свят създаден от бог, е по-малко фантастично? Единственото му предимство е, че внушава някаква надежда, че човек продължава да живее и след смъртта си. Какъв е този бог, който според религиите направлява хората, грижи се за тяхната добруване, заинтересуван е във висша степен от тяхната съдба, а същевременно ги оставя да се избиват помежду си, праща им най-различни неизлечими и съпроводени с много мъки болести и какви ли не изпитания? Ако той съществува и наистина иска всички да вярват в него, толкова е лесно да постигне това. Достатъчно е само да върне към живот най-големите неверници – такива като Волтер, Молиер, Марк Твен и Лео Таксил, които да ни разкажат за реалността на задгробния живот и всички ще станем на минутата вярващи. Изводът от всичко това е само един: Бог, в смисъла който влагат в това понятие всички религии, не съществува. А ако все пак Бог действително съществува, то той въобще не се интересува от съдбата на хората. Вероятно дори не ги и забелязва, че съществуват. Но щом Бог не се интересува от съдбата на хората, защо хората трябва да вярват в него?
Но защо все пак хората вярват? Според мен вярата и надеждата са биологично заложени в човека. Нужно е само да му се посочи обект, в който да вярва. Религиите са постигнали точно това – посочили са обект на вярата, който е станал основен за много хора – бог, Исус Христос или Аллах, Буда или Кетцалкоатъл, някакъв тотем или идол. Циниците, атеистите и анархистите също имат своята вяра в нещо. Вярата в бог и в това, че той осигурява щастлив живот след смъртта обаче има това предимство, че помага на хората да преодолеят стреса, дава утешение на близките за по-нататъшната съдба на скъпите им хора и им позволява да постигнат в една или друга степен душевно равновесие след непоправимата загуба. Освен това, тя е едно от нещата, които приобщават духовно индивида към дадено общество. Аз не отричам, че християнската вяра е спомогнала за запазването на българската нация като такава през годините на турското робство чрез поддържането на традициите, но сега, когато нацията ни тъне в бездуховност, тя е нещо като модно течение. Повечето хора у нас считат за престижно да демонстрират колко много вярват. Това помага за поддържане на добър имидж, особено сред политиците.
Мисля обаче, че вярата в някакъв бог отстъпва, особено в последно време в нашето общество, пред една друга вяра – вярата в силата на парите. Засега човечеството не е открило друг измерител на приноса на всеки индивид за нормалното съществуване на обществото. Доколко този измерител е обективен е друг въпрос. Мисля, че затова практическите опити в болшевишка Русия и бившите комунистически страни да се установи справедливо общество, описано от Томас Мор и Кампанела, от Жул Верн и някои съветски фантасти претърпяха неуспех, защото техните идеолози не можаха да открият друг обективен измерител. От дълбока древност до наши дни парите са двигателят на човешкото развитие. Вярата в тяхната сила, потвърждавана ежедневно и ежечасно от живота – това е вярата, която владее света и хората и която е много по-силна от вярата в какъвто и да е бог.
Но кой все пак е дал, според някои учени, първоначалния тласък за развитието на вселената, кой е създал материята. Може би има все пак някаква сила, непостижима за човешкия ум, която е осъществила това. Непостижими за човешкия ум са нейните мотиви и действия, но да се твърди, че тя е Бог и че се грижи за добруването на хората е най-малкото необосновано. Съмнявам се, че ако има такава сила човечеството ще може да я разгадае и да осмисли нейната същност, защото то е ограничено в рамките на своето материално съществуване и тази евентуална сила му е съвсем чужда и вероятно се развива и съществува по съвсем други закони, действащи извън познатата ни природа. Ние не трябва да очакваме нищо от нея.

Ambition destroys its possessor – Амбицията унищожава носителя си

Д. Чакъров